(„РЕКА”)
Иван Костов Странджев (р. 1953 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Галина Поморцева
Иван Странджев
РЕКА
Тя няма име
и конецът син
на тялото й
по никоя
от картите световни
не ще откриете.
Изтича
между камъните тъмни
и тревите
дъхът на бистрата вода;
изплъзва се
под моста дървен
и ръцете на перачките,
запретнали поли
като въздушни облаци;
бълбука под сърцебиенето
на паячето водно
и гласа на птиците –
изтича пред очите ми,
бърбори.
…Говори си сама –
сама се слуша…
Стоя върху брега,
загледан във водата,
и не е важно
дали реката е голяма
или малка,
дали за нея са се водили войни,
или пък песни са измисляни,
щом мога заедно със нея
надолу да изтичам
и по-надолу,
и още по-надолу –
до морето чак,
при сенките прозрачни
на отдавна мъртвите,
при тайните
на преди мен живелите:
без-имен,
без-словесен,
до прозорците на очилата
пълен със море.
Иван Странджев
РЕКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Галина Поморцева)
У нее нет имени,
и нитку голубую
ее тела
ни на какой
из карт мира
не найдете.
Истекает
между камнями темными
и травами
дыхание прозрачной воды;
выскальзывает
под мостом деревянным
и руками прачек,
подоткнувших юбки,
как воздушные облака;
журчит под сердцебиением паучка водного
и голосом птиц –
истекает перед моими глазами,
бормочет...
...говорит сама себе –
сама себя слушает...
Стою на берегу,
засмотревшись на воду,
и не важно, река большая
или малая,
велись ли войны за нее,
или же песни о ней сочинялись,
если не могу я вместе с ней
побежать вниз
и ниже,
и еще ниже –
вплоть до моря,
к прозрачным теням
давно уж мертвых,
к тайнам
живших до меня:
без-именный,
без-словесный,
до окон очков
полный моря.